Стоян Николов Михайловски (1856-1927) е виден български писател, публицист и общественик, поет-философ и сатирик, майстор на баснята и епиграмата.

Роден е в гр. Елена в семейството на Никола Ст. Михайловски – възрожденски писател, публицист и общественик, основател на Търновската правописна школа.Племенник е на търновския митрополит Иларион Макариополски.Митрополит Иларион Доростолски, който също е негов родственик, изучава и популяризира възгледите и поезията на Стоян Михайловски (виж тук).

Първоначално учи в Търново, а през 1872 г. завършва Френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград. От тези ранни години започва и литературната му дейност.

В продължение на две години учителствува в Дойран (дн. Македония), след което през 1875 г. заминава за Франция и учи правни науки (окончателно завършва образованието си във Франция през 1883 г.). 

След Освобождението от турско робство (1878) Стоян Михайловски работи като адвокат и съдия, преподава френски език и всеобща литературна история във Висшето училище (днесСофийски университет) като доцент, а по-късно и като професор.

За кратко време през 1880 г. е главен редактор на вестник „Народен глас“ в Пловдив.

От 1882 г. е дописен член на  Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките), а от 1898 – неин действителен член.

През 1886-1887 г. е избран за народен представител в Третото Велико Народно събрание, а по-късно и в Обикновеното Народно събрание през 1894–1896 и1903-1908 година.

В началото на 1904 година особено предизвиква Фердинанд I с поредица от статии („Потайностите на българския дворец Какво прави князът и какво правим ний?„, „Философия на парата“ и „Потайностите на българския дворец„). В тях той обвинява монарха в подкуп на софийската преса. Поради това е уволнен от Софийския университет и е осъден условно (първоначалната присъда е седеммесечен затвор). В негова защита се обявяват Кирил Христов и Антон Страшимиров.

През следващата 1905 година се оттегля от активна обществена и редакторска дейност, но продължава да заклеймява монарха и политиците в статии и брошури („Тевтонската опасност„, „Позив към българския народ и българската интелигенция“ и др.)

По време на Балканската и Първата световна война (1912-1918) Стоян Михайловски пише патриотични стихове, възхваляващи силата на българското оръжие и дух, сравними по сила на въздействието си с одите на Вазов и Кирил Христов. След войните Стоян Михайловски окончателно се оттегля от обществените борби.

Творчеството му е жанрово многообразно – епиграми, афоризми, басни, пародии, публицистика, философско-моралистични творби, поеми и драми. Сътрудничил е и на Църковен вестник„.

На 15 май 1892 г. Стоян Михайловски – тогава учител по музика в Русе, – написва стихотворението „Кирил и Методий“ като проект за български всеучилищен химн. Същата година то е отпечатано в списание „Мисъл“ в Русе.

Стихотворението става известно през 1901 г., когато в навечерието на празника на светите равноапостоли Кирил и Методий (11 май стар стил) Панайот Пипков – тогава учител по пеене в Ловеч – написва музика към текста. Оттогава стихотворението е обичан от всички празничен химн на славянските равноапостоли свети Кирил и Методий, известен най-вече като „Върви народе възродени…“

Стихове и песни за делото на светите братя са писали и възрожденският просветител и преводач, копривщенецът Йоаким Груев (1828-1912 (негово е предложението през 1856 г. денят на свв. Кирил и Методий да бъде празнуван като празник на българските ученици), както и Добри Войников („Песен на Кирил и Методий“), Любен Каравелов, Иван Вазов, Кирил Христов и други. Но най-трайно в съзнанието на всеки българин остана химнът на Панайот Пипков по текст на Стоян Михайловски „Върви, народе възродени“.

Източник: pravoslavieto.bg

Категории: ЛЮБОПИТНО

error: Content is protected !!